Вашата кошница е празна!
Защо да четем книги?
В началото бе словото, после се появиха книгите и накрая те станаха недостъпни. И после: „Пенчо, бе чети! Пенчо не чете!”. И как Пенчо да чете като нито може да си позволи да си купи книга, нито пък е наясно с ползите от четенето, като капак на всичко останало, което не иска да прави. В условията на налагане на мускулатурата над мозъчната гънка, на женски релефи над таланта, на парадното невежество над аргументацията, на демонстрирането на неграмотността като единствен успешен начин на управление и благоденствие, хората осъзнаващи ползите от четенето сякаш са сведени до размера на прогресивно оредяващ пенсионерки клуб.
Сблъсъкът между библиотеката и чалготеката сега е с много на нула за меката на изрязаните деколтета и впитите панталонки. На цяло едно поколение книгите се превръщат в новото ни корекомско яйце – тези, които могат да си ги купят, си купуват всичко друго, но не и книги, а тези , които мечтаят за книги нямата пари за тях.
Ще си позволя едно сравнение : Няколко малки рибки си плували, а насреща им се задала голяма риба. „Здравейте, малчугани, как е водата?” – попитала ги и отминала. Малките рибки се спогледали: „Какво, по дяволите, е вода?!” Най-важната, най-трудната и най-пренебрегваната работа на голямата риба е да обясни на малката рибка какво е вода. Така е и с книгите и ползите от четенето. Лесно е да изредим ползите от четенето, по-трудно е да ги обясним. Факт е, че това което сме си поставили за цел е да извървим нашата част от Пътя, правейки книгата достъпна откъм цена, за да ви дадем възможност, избора да направите единствено вие, дали да бъдете малки рибки "форевър"......., защото „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде”, но дори и да „отплувате”
А пътят след „последното повикване” с книга в ръка не е еднопосочен, още по-малко скучен и еднообразен и в никакъв случай не води до бъдещи ангажименти в миялното помещение на някой луксозен курорт, защото книгата е Пътешествие и то почти безплатно.
Книгата е и още много неща. Книгата е първото нещо от най-ранна възраст, която е носител на активно и емоционално послание. Именно чрез нея децата ни се научават да възприемат символите на доброто и злото, красивото и грозното, благородното, почтеното като образец на поведение в живота, въздействайки върху начина на мислене и поведение. Книгата е носител на духовни ценности и отговор на въпросите, които си задаваме. Книгата е място, в което се съдържа информация за динамиката на жизнените процеси и в нея може да откриете целият набор от човешки проблеми и способи за тяхното решаване. Книгата е ценност, книгата е преживяване, книгата е удоволствие.
Точно книгата винаги трябва да стои на нощното шкафче на всеки, за да открехне още едно малко прозорче от живота всеки път, когато разгърнем страниците й. Хората, които имат бъдеще, са хора, които са прочели не една книга през живота си и са се поучили от нея, за да приложат наученото и в живота, а четенето е именно онази дейност, която в най-голяма степен стои в основите на съвременната цивилизация, каквато я познаваме.
През 1951 г. влиза в сила Конвенцията на ООН за преследване и наказване на престъплението „геноцид”. Днес 65 години по-късно ние не искаме да бъдем част от онези хора, които могат да бъдат причина за първия случай на автогеноцид, поради невежество и неграмотност.
А ако вие искате да се присъедините към нас просто оставете дистанционното на телевизора, изключите компютъра, защото за книгата не ви трябва нито Wi-Fi, нито зарядно. При нас може да ги намерите в изобилие и не цената е това, което може да окаже влияние върху вашият избор, защото за нея ние сме се погрижили.
По четенето на книги ще ги познаете – достатъчно е да се огледате около вас.
При положение, че в началото действително е Бог, след време ще се сбъдне изреченото от Леонид Андреев: ако на човека е съдено да стане бог, то негов престол ще бъде книгата.
Напишете коментар